Ти си мисълта с, която заспивам!
Ти си сънят , който сънувам!
Ти си Усмивката на моите устни!
Ти си сълзите солени и вкусни!
Ти си мечтата за красиво и нежно!
Ти си волна птица в небето!
Ти си Човека стигнал до сърцето!
Ти си порив в необяснимото!
Ти си спомен от трудно излечимото!
Ти си приятел верен и мил!
Ти си вечното желание на сетивата!
Ти си болката, с която чуствам самотата!
Ти си погледа потънал в сълзи!
Ти си нежността, която сърцето ми търси!
Ти си слънцето след дъждовен ден!
Ти си луната радваща само мен!
Ти си истината за моето второ съществуване!
Ти си този, който обичам!
Ти си любовта, в която вечно се вричам!
Ти си човека изчезнал като дим!
Ти си си ТИ и за мен си незаменим!
Търсих те,без да знам,че ще те намеря!
Ти си добър, ти си много добър,
на ръце би ме носил по стръмния път,
би ме люлял, додето заспя,
както приспиват децата.
Ти си добър, ти си много добър,
но аз другиго чакам
по цели нощи да се завърне.
И съм се мъчила и съм плакала
и съм чакала да ме прегърне.
Той е нежен и груб,
той на теб съвсем не прилича.
Ти си добър, ти си много добър,
но аз него обичам.
Заспиваш ли? Аз май че те събудих?
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Сърцето ми се стяга до полуда
в прегръдките на своята тъга.
Самичък съм....а тъй ми се говори-
устата ми залепна да мълча.
Не ме пъди ше си отида скоро...
Аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тук,
ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от древни времена.
"Един разбойник цял живот се скитал
и нивга се не връщал у дома
и вместо сърце, под ризата си скрита,
той носел зла и кървава кама.
Причаквал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож
и ножът му от кръв ръжда не хващал,
човекът бил от дявола по-лош.
Ала и той един път от умора
под сянката на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче
лицето му покрило със листо.
Заплакал той...Разбойникът...
За първи път обичан.
Заплакал той. Защо?
Какво стопило туй сърце коравао?-
не стопляно в живота никой път-
една ръка по-топла от огнище
на главореза дала онова,
което той не бил откупил с нищо-
ни с обир скъп, ни с рязана глава."
Но ти заспа...А тъй ми е студено...
Туй приказно момиче, де е то?
то стоплило разбойника, а мене
ти, никога не стопли тъй...Защо?
|